''Майските рози'' - Дот Хъчисън

Опасен сериен убиец преследва красиви, млади девойки и броят на жертвите му расте. Той „подписва“ покушенията си с откъснати цветя.
Разследващите агенти от ФБР знаят, че тайнственият маниак отново ще излезе на лов и някъде в страната, ще се появи труп на хубавица с прерязано гърло, положена върху олтар от рози.

Сестрата на една от жертвите е сред предполагаемите цели на чудовищния ценител на красотата. Навън е зима, но скоро ще дойде май и преследването ще започне отначало. Готова ли е тя да изложи живота си на риск, за да помогне в разследването, преди розите да се обагрят в кръв?

„Майските рози” е втора книга от поредицата „Колекционерът” на Дот Хъчисън. Добре познатите ни ФБР агенти от „Градината на пеперудите” се завръщат, но сега прожекторът е насочен към специален агент Едисън и Прия, сестрата на една от жертвите.

Така и така сме започнали с тях няма как да не спомена, че те двамата и майката на Прия, Дешани са едни от любимите ми герои. Те двете се показаха като силни, независими и безстрашни жени, готови на всичко за да се защитят една друга.
Нещото, което много ми хареса в книгата е че ни бяха показани тези два силни характера преди убийството на Чави Сравасти. Благодарение на това успях да вникна по дълбоко в мъката им и истински да разбера през какво са преминали. Не мисля, че щях да ги чувствам толкова истински, ако авторката не ни беше върнала назад във времето.

Едисън от друга страна е напълно непоколебим, леко параноичен (в границите на нормалното) герой. Макар да видяхме сравнително малко от него, определено характерът му изпъкна сред тези на хората в екипа му. Беше истински загрижен за Прия и я чувстваше като сестра, което определено ми направи много добро впечатление. Искаше да разреши случея, без да се налага да я излага на опасност и да застрашава живота ѝ. На много пъти случаят беше препъван, но Едисън и екипът му се справиха въпреки това и продължаваха да се борят.

Бяхме запознати с много различни герои, но постепенно така, че да имаме възможноста да ги различим едни от други. С радост мога да кажа, че в момента в който се запознахме с убиеца знаех, че е той. Въпреки това, историята се преплиташе и ставаше все по сложно и на моменти се осъмних и в самите главни герои.

Определено краят беше любимата ми част. Напрежението беше главна част от него и нямах търпение да разбера, какво ще се случи и не спирах да се дразня от един индивид в книгата. Прия доказа за пореден път, колко е смела и до къде е готова да стигне за да предотврати следващата трагедия в семейство Сравасти.

Начинът на писане е невероятен! Разликата между главите на Прия, Едисън и убиецът е драстична и може би главно заради това ѝ давам пет звезди. Никога преди не съм чела книга, която да е толкова непрегната и тежка и същевременно да се чете бързо и безпроблемно. Щом я завърших исках да я започна отново само и само да не се разделям с историята.

Може би нещото което най-много ме издразни е колко очевидно беше кой е убиецът в края. Не знам дали аторката го е направила нарочно, но беше като капан за мишки в който убиецът се хвана. Но въпреки това главната героиня ме изуми с това, как премисляше всичко и беше решена да успее в това, което си е наумила.

Отлагах доста време това ревю, но няма спор, че Дот Хъчисън официално се превърна в една от любимите ми авторки. Мисля, че книгата си заслужава и нямам търпение и вие да я прочетете. 5/5⭐